Малко пред история.
Започнах с бирички в горните класове в училище. Впоследствие, като започнаха шамарите на реалния, суров живот, биричките вече не бяха достатъчни. Ракия, водка, уиски, все артикули, които са ви до болка познати. И след 30тата ми годишнина започнах да губя чувство за мярка.
В последните години, когато нямах ангажименти през деня започвах от сутринта, сега вече сьм наясно, че това е една от последните фази на силната и тогава неосъзната алкохолна зависимост. Самоунижението е пълно, грозно е... боли... но не го осъзнаваш и продължаваш да се наливаш, както се казва без да ти е сладко до загуба на всякаква чувствителност и усещане за реалност. Бях изправен пред угрозата да се лиша от доходи.
И сега, като го пиша ми е болно, защото знам, че много хора са в подобна или почти идентична ситуация, а най-много страдат близките, когато те видят вече завалящ думите и с напълно неосъзнат, блуждаещ в нищото поглед. Човек неспособен за нищо свястно и започваш да си изкарваш яда и неудовлетвореността от това в което си се превърнал върху най-близките ти хора и то в някои случаи не само вербално.
Но, се случи нещо, което промени живота ми из основи!
Намерих панацея.
По-конкретно, случи се нещо, което ме накара да погледна в себе си, да изпитам срам, да се замисля сериозно над случващото се и да открия панацеята.
Така, казано накратко може и да звучи лековато, но има решение. Работещо решение да се спре с употребата на алкохол. Аз стигнах до решението. И Ти можеш!!!
Осъзнаването може да отнеме време и най-вече усилия. Справянето с един толкова силен порок не става от самосебе си. Воля. Упоритост. Страдание, ако си погледнал дълбоко в себе си и си осъзнал, че имаш сериозен проблем, пред който да се изправиш и да изкрещиш, така, че най-вече теб самия да разтърси този вик... Силен сьм... ще се справя...
Вече четвърта година, откакто взех осъзнато решение да спра да пия. Възвърнах увереността си.
В професионален план се откриха нови хоризонти и вьзможности.
На хубавото лице на жена ми отново грее лъчезарна усмивка!
Пътя не е утъпкан, каменист е и времето не е благосклонно, винаги се появява нещо, докато се бориш, което иска да те върне към чашката... ти решаваш...
Как стигнах до решението да загърбя алкохола?
Това, което Теб, четящия тези редове вълнува силно е...
Мога ли и аз да го направя?
Мога ли да спра да пия?
През какви трудности трябва да премина, за да обърна гръб на алкохолната зависимост?
Имам ли сили и възможности да се изправя срещу нещо, което е по- силно от мен?
Трябва и двете страни, Ти, който четеш написаното и пишещия тези редове да имаме мотивация да отделим от времето си и да проведем един дълбок, откровен разговор. По време на който ще ти споделя как стигнах до намирането на панацея. Етапите, през които се преминава. Трудностите с които ще се сблъскаш челно и ключа за преодоляването им.
Така, че да намерим работещо решение за справянето ти със сериозния, наболял проблем. И не след дълго да изпиташ истинско удовлетворение, да погледнеш на света с други очи. Да обичаш и да бъдеш обичан истински!!!
Има цена, достъпна, не висока. Ще ти я кажа по време на тел. разговор.
г-н Добрев
Преди да се обадиш си отговори на следните въпроси:
Осъзнавам ли, че имам проблем с алкохола и искам ли силно да го реша един път за винаги?
Утре, като се събудя искам ли да се порадвам на слънцето, без да съжалявам, какви сьм ги свършил снощи?
Ако отговорите на въпросите са не, не се обаждай.
Майки, чиито синове или съпруги на които мъжете им имат проблем с алкохола да не ми звънят. Няма как да им бъда полезен.
Разговора трябва да е със човека, осъзнал проблема, имащ желанието да наложи волята си и да го реши.
Повярвай в себе си, заслужава си да се пребориш. Живота е хубав!
Благодаря за вниманието!